Легенда за "Безбог"
Като за начало ще започнем с една от легендите за Безбог. Тя, както повечето български легенди е от турско време.
А именно, по време на турското робство към Добринище се насочил башибозук, за да налага правата вяра. Жителите
на селото предвидливо се скрили в планината, като се надявали турците да решат, че селото е изоставено и да
продължат по пътя си. Но не им минал номерът. Турците много харесали мястото с топлите минерални извори и си
направили стан в селото. Като видели, че нямат намерение скоро да си тръгнат, местните първенци решили да
отидат и да поставят ребром въпроса пред турците, т.е. че никой от селото не желае да си сменя вярата. Това разбира
се вбесило башибозуците, които веднага обезглавили пратениците и тръгнали да преследват и колят останалите
в Балкана. Застигнали ги на брега на езерото в подножието на върха (по-късно наречен Безбог), където ги избили
до крак. Сечта била толкова жестока, че водите на езерото се оцветили в червено и дълго време след това безбожно
дело останали кървави, за да напомнят на поколенията за безчинствата на турците и за мястото, където нямало Бог,
който да спаси хората. И дори днес всеки, който се загледа в плитчините на Безбошкото езеро, може да види
червения отенък на пясъка по дъното.
Легенда за "Поповото езеро"
Известно още като "Папаз гьол".
По време на турското робство в Добринище живеела ненадмината красавица,
единствено дете на селския свещеник. Дошло време момата да се задоми и
пред къщата на попа се насъбрали все лични ергени от цялата околия, сред
които и синът на местния бей. Бащата на момичето обявил пред всички,
че вече е обещал на дъщеря си да я даде на единствената и любов - бедно
момче от селото, което било толкова скромно, че дори не посмяло да се
нареди сред знатните кандидат-женихи. Решението разгневило ергените,
но най-гневен бил беят, който немогъл да преглътне обидата и на другия
ден изпратил сина си, да вземе девойката насила. Като разбрали, че няма
да ги оставят намира, двамата влюбени побягнали към планината. Със сетни
сили стигнали до брега на езерото в подножието на Джангала, а по петите им,
потеря. Без да се колебаят избрали единственият начин да останат заедно и
скочили в ледените води, които ги погълнали и запазили любовта им завинаги.
Бащата на момичето скочил да ги спасява, но ледените води погълнали и него.
След време на повърхността на езерото изплувала калимавката на свещеника,
от която се образувал днешният остров - островът на вечната любов и мъка.
