начало

                                    Кога бехме млади

Спомнете си вие жени                         Кога някой ерген, мома
че и ние млади сме били                     на върха изведе                  
да започнеме сега                                целото село разбира
когато сме били деца.                          че нея си избира.

Всички ние сме учили                           Най-накрая се задомихме
и буквари сме носили                           но много не спечелихме 
под мишницата с две дръвца              на свекървата да се угажда
гонехме от училище студа.                  и софрата да се наклажда.

Вместо със мастило                              Децата ни се народиха
пишехме с върбило                               и безсънни нощи заредиха
не използвахме тетрадка                      а толкоз много ти се спи
и пишехме на платка.                            че само жулваш със ръка очи.

И когато сбъркаш ти                              Децата вече пораснаха  
веднага с ръкава избърши                   ученици те станаха
докато учителя разбере                        всяка майка се гордей
ще напишеш едно-две.                         кога детето урока пей.

Но ето вече пораснахме                       Ето че годините минаха 
и в класовете станахме                        родители и те станаха
в тех се ние замомихме                        внученца ни народиха
и ергени затърсихме.                            и на нас ги подариха.

Най-после моми станахме                    Нашите внучета добри
и седенки започнахме                           колко ги обичаме ний
момците се срамяха                              за тех се ние стараем
и около нас въртяха.                             да ги гледаме си знаем.

И когато пролет цъфнеше                    Години много се минаха
по ливадите се плъзвахме                   косите ни побеляха
това се шимор казваше                        чудим си се ний сега
и разни игри играехме.                         как дотича старостта.

И движение правехме                          Пуста младост, младост мила
на Юрото хоро играехме                      колко бързо отлетя
с кръпче се за ерген държехме           а пък старостта сива
защото срамежливи бехме.                 отдавна тука е дошла.

Големите празници идваха
тъпани и зурни свиреха
големи се хора правеха
за върха се ергени биеха.

авт. Магда Ергина
с. Добринище 1987 г.