начало

                                    Двете майки

Срещнали се две жени                 Мълчи, мълчи, дружко ти
двете дружки са били                   питаш ли ме мен сега
отдавна не се виждали                 каква снаха ми е дошла
и двете се заоплаквали.               съска като зла змия.

Едната имала дъщеря                  Като нещо ми рече
а пък другата снаха                       също като с нож сече
майката дъщерята хвалела          даже и с криле да летя
а сругата снахата кудила.             не мога да и угодя.

Имаме си дъщеря                          И аз гледам да къщувам
много умна и добра                       ходя и да пазарувам
а майко като ми рече                     децата винаги ги чувам
мед от устата и тече.                     и пак не ще та не ще.

Най-после порасна                        Е кажи ми се сестро ти
и хубава мома стана                      кога млади сме били
като некое сърне                            дали същите не бехме
кога при майка си расте.               със свекървите се не карахме.

Но ето че се ожени                        Хайде да се пазарим
зла свекърва намери                    децата си да не гневим
срещу нея все ръмжи                   за напред да им угодим 
не може да и угоди.                      трябва ние да мълчим.

Тръгнала по махалата                 Ето така се разделили 
все говори за снахата                  и двете се укротили
че била и мързелива                   ако не си майка добра
и за в къщи я не бива.                 ти ще бъдеш майка зла.

авт. Магда Ергина
с. Добринище 1988 г.