начало

                                      Моята приятелка Мария

Ние с тебе дружки бехме                              Но бога далече беше
в едно звено работехме                               той те тебе не разбра
работата тежка беше                                    съдбата ти жестока беше
но на нас не ни тежеше.                               и в земята те прибра.

Днеска дружко мила ти                                Много дни вече минаха  
шестдесет години направи                         как искам да те срещна аз
щеше весело да празнуваме                     две думи да си кажем
ако за тебе не тъгувахме.                           с твоя приятен глас.

На твоя скъп любилар                                Но уви, теб те няма
четиридесет дни за теб месиха                  на сън ще те видя аз
вместо радост и мечти                                тогава теб ще те прегърна
леем за теб сега сълзи.                              да ти се порадвам тоз час.

Защо дружко мила ти                                 Ти ще питаш: Не виде ли   
рано ни ти напусна                                      моите мили дъщери
за теб тъжиме ний сега                               срещнеш ли ги попитах ги
ах тази пуста болест зла.                            как минават техните дни.   

Как жестока е съдбата                                 Те ще отговорят аз знам
когато некой сполети                                   че без нашата майка мила 
как жадуваше душата ти                              времето мъчно минава
за щастливи още дни.                                  а нея все я няма, няма.

Колко безсънни нощи                                   Тя ни в къщи посрещаше
ти на бога се моли:                                        мили думи ни думаше
Дай ми боже още малко                                като всяка майка добра 
животът ми да продължи.                             как посреща своите деца.

На деца да се порадвам                               Но вече конеца се скъса
на хубава къща голяма                                 ти далече отлетя
на щастлив живот що имам                          не можем да те видим вече
с моя верен другар.                                       затова тъгуваме сега.  

авт. Магда Ергина
с. Добринище 1987 г.