начало


                                  Музеят на Козарев

В музея като отидеш ти                   Между героите погледни ти
лекичко вратата отвори                   ще срещнеш две малки хубави очи
тихичко на пръсти ти върви             това е на Козарев синът
да не ги събудиш героите ти.          що го умори некога гладът.

Те беха много изморени                  То беше мъничко дете
че с врага се смело биха                 щеше голямо да порасте
и почиват сега тук                            да вкуси от живота нов
че изпълниха техния си дълг.         що беше баща му на всичко готов.

Най-напред ще срещнеш ти           И към другите се обърни ти
на Козарев смелите очи                  да не ги разсърдиш в момента ти
и сега още на пост бдят                  че те живота си дариха
за да запазят мирът.                        да живеем по-добре ний.

Стискал пушка в ръка                     И когато от музея излезнеш ти
с нея той извести                            дълбок поклон на всички направи
животът ще се промени                 тихичко вратата затвори
ще живеем по-добре ний.              и със смирение си отиди.

И този час наскоро удари
уви той неможа да свари
затова седи на пост сега
да нема вече никога война.                  


авт. Магда Ергина
       с. Добринище
       1986 година