начало

                                         Първите в ТКЗС

Това беха хора герои                             Из народа некой извика
що образуваха новия строй                  пишете ме мене пръв  
на риск те смело влезнаха                    дано моята ръка да е лека
и на всичко изържаха.                            да се запишат всички полека лека.

Помня аз нивите малки                         Малко се тогава писаха 
с дървено рало как се ореха                малки се блокчета образуваха
помня и воловете слаби                       на ръце се всичко работеше
послушно как пред него вървяха.        затова и тежичко беше.  

И орач с напукани устни                       Първите що тогава влезнаха
цел ден ралото държеше                     на големи неизгоди издържаха
ходеше той от бразда в бразда           но въпреки че немаше какво да ядат
късно чак до вечерта.                           с песни изкарваха денят. 

Когато пък обед дойдеше                     Когато пък жътва дойдеше
сух хляб от торбата вадеше                 червено се знаме вееше
с парче го кромид ядеше                      това го звено носеше
и пак сладко му беше.                           що първенец тогава беше.

Ореше той своята нивица                     Много години минаха
дано тя житце да му роди                     повече се не писаха
та неговите клети дечица                     тогава партията реши
поне с хлебец да ги осигури.                всички да ни обедини.

Който пък нива немаше                         Големи се блокове образуваха
на чорбаджиите работеше                    машините в тях запяха  
за едно парче черен хляб                     хората се окуражиха
цел ден нивата ореше.                         и весело всички заработиха.

Помня как за една межда                     Тютюни се много засяха
хората се биеха                                      че и пари от него вземаха
как за наследство брат и сестра          който много тютюн садеше
око с око не се виждаха.                       много пари печелеше.

Помня как девети дойде                      Стари се къщи рушеха
радвахме се всички от сърце               на техно место нови растеха
той ни щастие донесе                           пред всека къща и лека кола
като образува и текезесе.                     ето това сме ние в ТКЗС.

Събрани всички в салона
музиката весело свиреше
чакахме всички със затаен дъх
кой ще се запише между нас пръв.

авт. Магда Ергина
с. Добринище 1988 г.