начало

                                    Смъртта на Козарев

Бурна нощ тогава беше                          Цела рота тука пристигна
ветровете виеха като вълци                  че ги беше още много страх  
от предание старите хора казват          името му само като чуеха
в такава буря лошо ще се случи.          трепереха сега макар и мъртъв.

И утрето когато се съмна                       Сложиха го на неколко дървета
се разнесе тази тъжна вест                    през селото преминаха те
Козарев е убит край селото                    хората това като видеха
убит бе мила майко той нощес.             от скръб се сви техното сърце.

Пълзел по стръмната пътека                 Послето в Разлог го караха  
към другарите отивал той тога              пред учатъка го изхвърлиха
но в тази буря силна и страшна            караха хората да минават
паролата той си неразбра.                    да го плюват и унижават.

Той бе с горска униформа                     Те минаваха с наведени глави
а в тъмното цветът не личи                   за последно сбогом беха те дошли 
взеха го те за полицай                           как можа тоз добър стрелец
затова неможа той да се спаси.            да лежи тук като мъртвец.

Сутринта рано овчар го намерил          Ето така Козарев загина
и на джандемеристите казал                 за наща мила свобода
хвърлиха се те като хиени                      но в спомена на нас остава
да грабнат нашия смел орел.                как се бореше за нас тогава.


авт. Магда Ергина
       с. Добринище
       1986 година