начало

Спомени от срещите с Иван Козарев

 Това се случи през 1940 г. Иван правеше вече втория рибарник. В първия вече имаше
риба. Мъжът ми беше горски надзирател и ходеше да маркира трупи по складовете.
Един път, като си идвал от балкана, Козарев го срещнал и го поканил на гости: "Доведи
ми да видя каква булка си си взел." Ние се бехме туко що оженили. И така, един неделен
ден се запътихме към рибарника. Още от далече бай Иван ни съгледа, хвърли лопатата
и дойде да ни посрещне. Прегърна ни и ни честити. Така прегърнати ни заведе под навеса.
Разприказвахме се за това онова и по едно време шеговито ми вика: "Невесто, като си се
оженила толкова млада, я да видим знаеш ли да готвиш?"  и отиде до рибарника. След
малко се върна с няколко риби, изчисти ги и ги метна в тигана. Оставиха ме да ги изпържа,
а те двамата се поотдалечиха да си подумат техни си работи. Отначало не ги чувах, но накрая
Козарев започна да говори по-силно за Русия, колко добре живеели хората там и как скоро
и при нас щяло да стане така, само да сме живи да видиме. Аз им извиках, че рибата е готова
и седнахме да обедваме. Похвалиха ме, че е много добре сготвена. Приказвахме още надълго
и дойде време да си тръгваме. Помоли ме да не казвам на никой за това що съм чула за Русия.
Изпрати ни и ни пожела щастлив живот. След време, когато чухме за престрелката при рибарника
много се притесних за него.  Един ден, вече след като го търсеха под дърво и камък, бяхме
тръгнали на пазар в Разлог. Тогава се ходеше пеша. На връщане, между Разлог и Банско,
гледаме, отгоре иде Козарев. Направо изтръпнахме. Как спокойно си ходеше посред бел ден.
Наближи ни с усмивка и се ръкува с нас. Аз го запитах, дали не го е страх, че ще го видят и
заловят, а той ми вика, че така е по-добре, отколкото постоянно да се крие в гората. Питахме
го накъде е тръгнал, а той вика, че много му се е намилило за Розето, щерка му и отива да я
види. Аз пак го питам, дали другия е съгласен, че ходи у тех, а той вика, че е добър човек и я
гледа много добре. Но аз я викам на пътя да я видя и да и се порадвам. Това ни беше
последната среща.

Магда Ергина
с. Добринище 1987 г.
Bezbog - Dobrinishte / 2009