начало

Сън сънувам

Спи ми се майко, не ме буди
сладки сънища сънувам
как либе е до мене седнало
и глава на рамо ми е опрело.

Сладки си думи думаме
кога ли ще се вземеме
че майка и на мен я не дава
че сме сиромаси бедни били.

Много време по седенки аз ходя
и от нея по-хубава нема
за нея ще се оженя
та каквото иска да става.

Тогава му майка продума:
немой бе чедо послушай ме
това ти чедо не требва
с богати хора да се мериш.

Но Стоян си майка не слуша
и си Севда Стоян грабна
в зелена я гора заведе
и си на Севда продума:

Като те тебе на мене не дават
в гората тогаз ще се скрием
и горска си къща направиха
и заживяха си двама щастливи.

авт. Магда Ергина
с. Добринище 1989 г.