начало

Стихове от долапа на времето
 от Елица Илчева в."Банско утре"
 8-21 февруари 2008 г.

 200 творби е изписала в тетрадка 86-годишната Вапцарова племенничка Магда Ергина,
която половин век е удряла рекорди на нивата с тютюн, а днес описва живота си в рими.

 Има в Добринище една стара, стара баба. Също като онези в приказките на Ангел Каралийчев
- мъдра и добра. Има си бабата деца, цели 4 внучета, че и 4 правнучета. Има си и дом, пак като
в народните приказки - скромно подреден и чист. Но от пръв поглед си личи, че 86-годишната
Магда Ергина, макар и обикновена на вид, съвсем не е обикновена жена. Не, защото пази в
стария си скрин три златни медала, че и орден "Червена звезда" за ударни успехи на трудовия
фронт, а защото има златна дарба - мисли и говори в стихове и реди ли, реди поезия. Събрала
е вече повече от 200 стихотворения и продължава да твори.
 "Няма втора жена като нея", категорични са хората от Социалния патронаж в Банско.  За 85-ия
и юбилей чиновниците, които тук съвсем не приличат на чиновници, защото обичат работата си,
са подготвили и подарък - икона на св.Богородица и специално празненство.
 Баба Магда широко отваря вратата на дома си и без да се мотае, вади единствения екземпляр
на ценната си стихосбирка. В нея са грижливо подредени всички стихотворения. Както си му е
редът, на последните страници са произведенията в проза, а на вътрешната страна на корицата
- съдържанието. Всичко е изписано на ръка с прекрасния почерк на дете в 3-ти клас. И грешчиците
вътре са като на учило, недоучило хлапе. Да, само до 3-ти клас (днешния 6-ти), е изкарала в училище
тя. Затова и думите в тетрадката сякаш се нижат от неукрепнала детска ръчица, която бавно и
старателно бродира буква по буква. Никъде в поовехтялата тетрадка няма задраскани думи или
нещо, което да зацапа писания текст.
 "От 50 години нагоре взех да пиша стихове. Като напуснах ТКЗС-то, ми текна - оти да не си напиша
нещо за мене. Да ми остане за спомен. И като се замислих, мисълта ми тръгна в рима. Написах
първото стихотворение, след него второ, трето и така няма спирка и до днес. Да бех поучила,
можеше и по-хубаво да пиша. Ама не ме държаха в училище, на 10 години ме пратиха на нивата
и там си изкарах 50 години от живота" разказва благо баба Магда. И понеже целият и живот е
минал в работа и първото и стихотворение е свързано с нея. "С работа животът най е сладък",
твърди в рима тя. На хартия и в стих, тя е описала и влизането си в ТКЗС-то и трите златни
медала, които "На гърдите и блестят". Всички трудови отличия от онова време са за преизпълнени
норми. При план 100 бали от декар тютюн, предавала 350-400. Сама работела жълтото злато,
защото децата ги взимали лятото по бригади. Баба Магда днес е горда с всеки дребен наглед
успех в живота си - като почне от медалите и стигне до това как шашнала почиващи на партийна
вила в Банкя големци. "В ония години, като даваш 10 години подред високи добиви и те пращат
на почивка. Така отидох на Банкя. А там само от ония с вратовръзките. Една вечер в голямата
зала, където се гледаше телевизия, събрах кураж да кажа едно от моите стихчета. 300 души, все
големи началници, ми станаха на крака да ме аплодират и цяла вечер декламирах. После 20 дена
големците ми отваряха вратата, път да ми правят. Онези с вратовръзките ме пускаха да мина, ама
аз се притеснявах, виках им: "Вие сте учените хора, що ми правите път?". А те: "Ние сме нищо пред
теб, ти ни дигна на крака", вади спомени от долапа на времето 86-годишната старица.
 Тя съзнава, че поезията и не е "толкова  голямо нещо", но си пише, защото я бута отвътре. Наскоро
получила покана за тържеството по случай Бабин ден в Банско и само мисълта, че ще отиде, родила
в главата и няколко творби, които прочела на тържеството. Естествено едно от тях е посветила на
курорта:  

"Елате ни вижте сега,
в Банско е голяма красота.
Хотели се строят безчет,
всеки идва на своя си ред.

И писта има хубава личи,
на въжената линия само се качи!
Към връх Тодорка отиди
от там ще видиш трите планини.

Те обикалят нашия край
затова ние тук сме като в рай.
Ах, ти Банско хубаво градче
цяла България сега теб чете.

 Жената помни всички 250 стихотворения, като при всяка рецитация ги усъвършенства. Знае, че то се
иска рима и стриктно се съобразява с това. Заимства от тук - от там по някое редче от големите поети,
както по-горе от Ботев, но категорично не е плагиат. Чете и пише без очила, вижда по-ясно и от децата си.
 Един от най-ярките спомени на баба Магда е екскурзията в Бухенвалд. Това е и най-страшният и спомен.
И днес се потриса, като говори за лагера на смъртта, като твърди, че влязла вътре здрава, а излязла
болна за цял живот. Затова и стихотворението и за Бухенвалд напомня Вазовата "Епопея".
 В ръчно произведената книга има повече от 10 стихотворения за партизанина Иван Козарев. Направо
съмнителна работа. Магда обаче има обяснение за страстта си към най-популярния герой на Добринище:
 "Не ме интересува ни политиката, ни партията, ни партизаните. Беше честен и добър човек. Имаше 3 дечица,
2 му умряха от глад. Защото беше за народа. Направи рибарници в балкана да ги прехранва, но го убиха.
Познавах го. Първата ми среща с него беше, когато се омъжих. Бях само на 15. Женихът ме заведе при него
в планината. "Ха да те видим, като си се оженила толкоз "стара", можеш ли да готвиш", попита ме Иван и
извади пред очите ми първите риби от водата. Изплаших се, че вярно ще ме накара да готвя, но той се
усмихна и сам хвърли рибата в тигана и ни почерпи богато".
 Баба Магда е възпяла в стих и основната си съперничка от Банско - ударничката Сара Смедарчина,
с която цял живот била в съревнование. Сара вече не е между живите, но името и остава в бялата тетрадка.
 Добринишката баба приема нещата в живота такива, каквито са и не се тормози да анализира събитията.
Но пък не е безразлична към света. В тетрадката присъства дори творба за турския проблем със смяната
на имената, както и за смяната на режима у нас. Второто стихотворение е нарекла "Разбъркване". Не са
пропуснати и стачките, които така зачестиха. "Които сега стачкуват, утре ще гладуват", сочи присъдата на
баба Магда. Има стихове за убийството на Чаушеску в Румъния, за Маркс и Енгелс и какво ли не.
"Стихове пиша, тъй както умея", рецитира не само Вапцаров, но и себе си тя, като се подсеща, че е втора
племенничка на великия поет. Него не помни добре, защото бил 10 години по-голям. В главата и обаче
са запечатани подтискащите спомени на гроба след убийството. И днес се чуди как тетка Лена
(Вапцаровата майка) издържала да и убият детето пред очите.
 Едно от любимите и произведения е "Двете майки", където направо третира проблема снаха - свекърва.
Като в истинска народна песен жената вади на бял свят житейската си философия, запазила добрите и
отношения със снаха и дъщеря толкова години. "...Хайде да се спазарим, децата си да не гневим,
за да им угодим, трябва ние да мълчим".
 "Аз съм спокойна жена, карам си кротичко, не се ядосвам за щяло и нещяло. Не клюкарствам в махалата.
Моля се само очите и краката да ме слушат още някоя годинка. Та да ставам нощем и да пиша. Дето ще
мисля за умирачката, по-добре да измислям стихчета. Въртя си думите в акъла и като си ги подредя -
скачам да ги записвам. А на времето, като дойдеше жътва, ставах призори и вадех стихосбирката на Ботев.
Прочитах си "Хаджи Димитър" и тогава ми идваше сила да хвана сърпа. Сега вече не чета, защото има
много да пиша", обяснява труженичката с трите медала и орден "Червена звезда".
 И е доволна от личната си карма. Твърди, че нищо не и е липсвало някога, нищо не и липсва и днес.
И се брои за истински щастлива. Около нея са децата, радват я правнуците и което съвсем не е за
подценяване - от Социалния патронаж Банско и карат храна, която е много вкусна. В Дневния център
за възрастни хора намира приятели, с които да общува. Защото какво е без социалните контакти един
социален поет като нея. Попитате ли я за какво си мечтае, с блага усмивка ще ви рече:
"За нанам вече..." А после ще посочи безкрая...